Нека чуем поне една истина за духовността, понеже много организации започнаха масово да ни я продават в ежедневието и някак редно е да погледнем трезво на всичко това! Заливат съзнанието ни с реклами по телевизии и билбордове, по улиците плакати ни канят на курсове за лично усъвършенстване и много подобни неща, които често биват окачествявани като “духовно израстване”. Всъщност замисляме ли се по какви критерии е правилно да преценяваме това? Отговорът е един, с три страни които ще разгледаме сега. И така, първо да си дадем сметка, коя е най- висшата цел на човешкото съзнание, докато е тук на Земята, защото вероятно в това ще намерим еталона за духовност.  Запитвали ли сте се кого обичате повече- Бог, или хората, създадени по Неговият образ? Всъщност не е възможно да обичаш повече Бога, след като никога не си Го виждал, а да не обичаш тези, които са пред очите ти. И така, следвайки едновременно да обичаме Бога и ближния, намираме нашият духовен растеж в своята правилна форма. Другите две страни на тази мярка, са вярата и надеждата, поради което и ще ги разгледаме като един цялостен процес. За да не звучат като обикновени понятия, нека да видим как се прилага всяко едно от тези трите в живота ни. 
Вярващи наричат себе си хората, които вярват в Бога. В очите на останалите е възможно това да е заблуда, но те държат по различни причини на позицията, която ги определя като такива. За проявата на вяра в древността има описани множество събития, но как да я отнесем към духовното израстване, когато срещаме сблъсъка между модерните възгледи на посещаващите центрове за обучение на различни организации и обикновените поклонници? Често може да се срещнем с хора, чиято интелигентност и начетеност превъзхождат средното ниво, но вярват в коренно- различни неща от нас. Те също могат да смятат себе си за вярващи и духовни, дори много повече от останалите. Тогава как можем да тестваме този въпрос? Отговорът е- чрез за любовта. Те обичат ли Бог, раздават ли сърцата си за хората? Ако тяхната духовност се състои единствено в количеството прочетена литература, тогава това е псевдо- израстване в духовното познание, защото най- висшата истина е, че Бог е любов. Така на помощ на правилно приложената вяра се притичва любовта. А надеждата, ще попитаме какво е? Това е онова състояние, в което пребиваваме сърдечно и мисловно, когато имаме най- голямата трудност в определен момент, когато очакваме да мине този период и нещо ни дава сила да продължим. Тази сила се нарича надежда, а вярващите християни пазят такава за времена, описани в Свещеното Писание като “Есхатологични”. Именно отправеният в безкрая взор, наречен надежда е тази котва, която държи ума и сърцето ни твърди във вярата, с която плуваме в дълбоките  води на житейския океан. Вярата от своя страна ни дава сили да простим на ближния и да запазим любовта си към него. Надявайки се, пазим вярата, че Бог ни води в най- добрия път. Вярвайки, обичаме Бога, защото дори да не сме Го виждали, пазим в сърцата си споделената надежда от тези, които са донесли тази светлина в живота ни. Надеждата пази вярата, вярата закриля любовта, а любовта отново ни дава надежда, защото кой е този обичащ, който не би се надявал да получи очакваният копнеж на сърцето си, а именно християните- Христос, Спасителят, Пътят и Бога в едно! И тук разбираме какво е духовното израстване на тези, които нямат любовта към хората създадени по Божи образ, нито биха обичали Създателя, дори да са Го видели, че съществува. Защото веруюто винаги е било едно и непроменимо- от дните на първите хора, до днес, традицията на Свещените Предание и Писание не носи противоречие в себе си. Всяка форма на духовност, извън тази вяра, надеждата и любовта отправени към Бога и споделени с хората около нас, не е духовно израстване, а обикновен окултизъм. Всяко мъдруване, знаене на тайни, факти, мистерии, догадки, задаване на заплетени въпроси и разплитане в сложни отговори- всичко това е отпадък, който душата на болните поради липса на надежда изхвърля. Страданието на тези изгнаници без любов в сърцата се плаща с липсата на твърда вяра и те налитат на суеверия като мухи- от едно, на друго. Резултът от тази безпочвеност е страх, а “съвършената любов изпъжда страха”. За тези, които не познават тази любов, които нямат надеждата на Вечността, които не вярват, тяхното бягство е единствено и само в практикуване на неща, с които да демонстрират различен мироглед и агресивно налагат презумцията, че е по- добър. Парадоксално е обаче, че много станаха, а и винаги са били не малко тези водачи, които дори помежду си нямат единна доктрина и взаимно се опровергават едни други. В общите помежду тях неща, те и феновете им намират псевдо- истина, която противопоставят на църковните традиции, наричайки ги “мъртва религия”, а техните си нео- възгледи- духовност. След този кратък анализ разбираме, че няма друг път към духовността, освен този, който води към нашето усъвършенстване в любов към Бога и хората, във вяра към думите, наследени от боговдъхновените писатели и личната надежда на всеки един. Алтернативите, които изобилстват навсякъде около нас са всъщност страхове, които едни хора продават на други. Те са вид наркотик, който при употреба кара душата да желае още и да се чувства по- високо от останалите във света. Те носят заряда на победата на човека над брата до него и отхвърлят традиционното Свещено Предание, посредством измислена мъдрост.  Духовното израстване на всеки извън спасителният кораб на Църквата е растеж в пропастта на безкрайното пропадане, към бездънната яма на ад, постлан от омразата, неверието и загубата на всяка надежда. Там лежат и се развиват оправданията на пропусналите шанса да последват светлината, ненамерили силата да променят живота си и запушили сърцата си с отровата на лъжливите учения. Там всичко това ферментира и дава нови адски плодове, които поникват на земята и се берат от наивните и непозналите любовта. А позналите тази сладост, като едни свидетели на Божественото по- добро, заради любовта, с която Бог възлюби Света, длъжни сме да покорим волята си на този пример и да споделим своята вяра с всеки един от тях. Когато ни запитат защо вярваме така, да отговорим, че любовта ни прави това, а ако пожелаят да разберат какво ражда тази силна любов- да споделим надеждата си в идващото по- добро. Тя е една, но за всички- от стари времена и до днес, тройната формула за растеж на духа пази силата си и сега е момента да я споделим.  Бог да благослови всяко наше начинание с вяра, надежда и най- вече любов! Да бъдем пример за света, да храним себе си и вътрешният наш образ, който да богоуподобяваме всеки ден и да свети това пред всичките ни близки, за да прославят Бога поради тези дела. Тогава ще познаят разликата между окултизма и вярата и ще стъпчат суеверието и страховете си, ще бъдем ние още по- уверени, че знаем какво е духовно израстване и някой ден от този пример, ще се ръководят други след нас. Да започнем сега своето сърдечно оживление, да направим път на вярата, да приветстваме ближния с любов и имайки надеждата пред себе си, да вървим напред, докато дойде Божието царство, както на небето, така и на земята. 

Автор: Sandi Petrov
Източник

Ето я голямата истина "Алтернативите, които изобилстват навсякъде около нас са всъщност страхове, които едни хора продават на други."
Поздрав прекрасна публикация Санди, невероятно добре си го казал.
Благодаря ти за поста.